HPFF* Прелюдия

Беше странна година, 2022. Наистина наситена с всякакви събития, случки, истории и приключения. Някои по-добри от други. Бяха минали точно 5 години откакто Албус стоеше на същото това място—тухлената стена, водеща към перон 9¾—и се притесняваше за това в кой дом ще бъде разпределен. Въпреки че брат му постоянно го плашеше със Слидерин, Албус повярва на баща си и наистина се оказа, че Разпределителната шапка е много по-благосклонна, отколкото беше очаквал.

Животът в Хогуортс не беше лесно нещо. След победата над Волдемор, другите европейски училища бяха претърпяли известен спад в славата си, но скоро всичко се възвърна по старому. Единственото нещо, което се промени до голяма степен бяха обменните програми. От осем години насам, всяка година в Хогуортс идваха по двама представители (момче и момиче) от всички останали училища в света и оставаха за един месец. Същото се случваше и с останалите училища. Албус всяка година много се надяваше да влезе в списъците за Сейлъмската Академия по Вещерство, Магьосничество и Шамански изкуства, но винаги някой имаше по-висока оценка по Пророкуване, в което Албус не струваше.

Сейлъмската Академия (САВМИШ, както някои обичаха да я наричат за по-кратко) беше реновирана преди близо 15 години, когато Европейските училища бяха толкова известни, че академията започна да губи ученици. Избраха нова директорка, която уреди реновирането на сградата, обновяването на учителския състав след щателно пресяване и донесе нечувана слава и гордост на Сейлъм. Включвайки Шаманството като профил наистина разпали интересите на много индиански семейства и дори чуждестранни ученици. Албус въздъхна, спомняйки си за Исин, едно момиче, което дойде миналата година в Хогуортс от Сейлъм. Тя беше толкова невероятна, че завъртя главите на всички момчета в училището, което не беше никак лесно. Исин завърши миналата година и Албус загуби всяка надежда да я види отново.

Сега той пристъпи и се наслади на мимолетното усещане на минаването през дебелата тухлена колона. Когато помириса познатия локомотив и чу глъчката, той се усмихна и отвори очи. Пред него стояха Лили, Джеймс и родителите им—всички го чакаха и Албус реши да не ги бави повече. Джеймс побърза да каже чао на майка си и баща си и избърза към влака и приятелите си. Лили видя Хюго и двамата се залепиха един за друг и вяло се разделиха с родителите си, които вече бяха свикнали на малките лудаци. Албус се огледа. Някъде надалеч измежду хората, той успя да забележи Роуз, която си говореше с няколко момичета от Хафълпаф. Той помаха, и след малко тя го видя и се запъти към него. Албус се усмихна и се обърна към родителите си. Майка му го целуна, а баща му го потупа силно по рамото и кимна към влака с усмивка. Двамата идеално знаеха какво означава тя—още една година изпълнена с приключения. Преди да се качи във влака, заедно с Роуз, майка му го хвана и го погледна сериозно.

„Слушай, има много отговори в книгите, но отговорите, които ни трябват понякога са на много по-непредсказуеми места. Не се отказвай, Албус Сивиръс Потър, вярвам в теб.“

Той стоеше и гледаше майка си с изненада. Много рядко му се случваше да я чува да говори по този начин, а ако все пак се случеше, тя говореше на Теди... а къде ли беше пък той? Албус прибра казаното от майка му в едно от чекмеджетата на ума си и се обърна към Роуз. Двамата се запътиха към вратата на влака.

„Косата ти седи яко!“ каза Роуз с усмивка и се качи. Преди да я последва, Албус се огледа за Теди на перона, но не го видя никакъв. Въздъхна разочаровано и се качи след Роуз. Локомотивът изсвири—влакът скоро щеше да тръгне.

Двамата с Роуз минаха навътре и накрая стигнаха до купето, в което се бяха настанили Джеймс, Фред II и близнаците Скамандър. Четиримата не спряха да се лигавят, дори, когато Роуз влезе—тя си беше пич, дори да не одобряваше лигните им през повечето време. Колко ли пъти Роуз ги беше спасявала на изпити и ги беше прикривала пред учители... Семейство Потър и Семейство Уизли бяха легенди в това училище още от времето на Джеймс, дядото на Лили, Албус и Джеймс II.

„Тази година ще разкостя Слидерин; аз ви казвам,“ заканваше се Джеймс. Той не можа да понесе загубата на Грифиндор по куидич миналата година. Не само защото беше загубил, ами и защото искаше да стане търсач в националния отбор и това нямаше да се получи, ако имаха още една загуба на главата на Джеймс. „Няма да разберат откъде ги е ударило!“

„Тази година ти обещавам, че Скорпиус Малфой ще яде трева на края на всяка игра,“ добави Албус и всички се засмяха. Роуз не можа да се сдържи и също се усмихна.

Нещо накара Албус да се вгледа през прозореца и погледът му ненадейно се спря върху една ентусиазирано ярко зелена глава, която бързо си смени цвета до притеснено оранжево. Теди! Все пак беше успял да дойде. Албус му замаха през прозореца и тогава влака тръгна. Двамата успяха да се видят само замалко преди да изчезнат от поглед.

„Теди си е тук!“ каза Албус докато махаше. Джеймс скочи и се залепи на прозореца за отрицателно време и сега всички се опитваха да се докопат до стъклото, за да видят Теди на перона. Джеймс успя да види малко от доволно синята коса преди да си седне обратно на мястото.

„Тоя човек няма да спре да ме вдъхновява,“ каза Фред II и останалите закимаха. Никой от тях не беше виждал Теди цяло лято, но той беше обещал да се върне за заминаването. Историята около това защо беше заминал беше също толкова мъглива, колкото дъждовното шотландско време, към което набираха скорост в момента. Всички можеха само да предполагат. Това и правеха, докато не се появи жената с количката отрупна със сладки и бомбони.

Роуз отказа да вземе каквото и да било, заявявайки, че е на диета, а момчетата си взеха тонове лакомства (сред които стряскащи количества от Всякаквовкусовите Бобчета на Бърти Бот), от които си отделиха две трети за самия Хогуортс. Така, смеейки се, викайки, ядейки и обсъждайки причините на Теди, те се отправиха към още една година изпълнена с мистерии, идиотщини, радости и авантюри. 

*HPFF = Harry Potter Fan Fiction