Наказанието на Една Фея

- Ариана-Аби Селен Маджента от кланът Еванджелин! Официално си осъдена на пътешесвтие в човешкия свят, през което да помогнеш на 13 души в нужда, както и да намериш доказателство, че все още се вярва във феите. 

Гласът на съдията все още отекваше в главата на Ария, докато си опаковаше нещата за Земята. Не й дремеше особено, въпреки че имаше няколко феи в скоро време, които не се бяха върнали оттам. Беше в пълна готовност за предизвикателството. Както и беше готова, когато подпали 3782рото парадно знаме за Деня на Прошката от Духовете. Беше разбила вратата на стаята със запалената факла, точно докато един от феите репетираше. Той не забеляза и как знамето му мина през пламъка и започна бавно и сигурно да гори и, когато Ария се опитваше да му каже, той само й се развикваше и я караше да мълчи. Както обикаляше стаята, той без да иска подпали всички останали знамена. 

Разбира се, че Ария щеше да обере цялата вина. Винаги ставаше така. Още откакто беше малка хората гледаха да я избягват и да не я допускат до скъпи вещи, защото се набутваше в големи неприятности. Като например онзи път, когато намаза цялата рокля на племенницата на Кралицата с боя, точно преди да й я доставят. Или когато си свиреше на флейтата посреднощ и на следващия ден феите нямаха достатъчно прах, че да летят, защото целия беше отишъл през нощта, докато я гонеха, за да спре да свири и да ги държи будни. Да не споменаваме онзи път, когато я бяха подгонили няколко нощни пеперуди (които по онова време бяха в крайно лоши отношения с феите) и тя беше влетяла право в къщата на един от пазачите, която после пеперудите бяха опропастили тотално... заедно с половината квартал. 

Като цяло, Ария беше черната овца на клана. За разлика от майка й, която беше златната звездичка. 

Ария току що хвърли един сгъваем лък, колчан със стрели, флейтата си, четки и скицник, меча на дядо си и една гъдулка в багажа, когато на вратата се почука. От известно време си живееше сама на високо в един много приятен и рядко-населен дъб. Нямаше съседи наблизо и така й харесваше. Феите избягваха да живеят по високите клони чисто и просто защото бяха високи, но сега започнаха да ги избягват и по друга причина... Ария обичаше да живее нависоко - беше най-добре да не й се мяркат в полезрението. Страховете им бяха напълно безсмислени, разбира се. Сега, Ария тихо изпсува и прелетя до вратата, отваряйки я с ядно изражение. Последва едно лъчезарно поздравяване от другата страна. 
- Ехо! 
Мамка му, помисли си тя. Лицето й моментално загуби всяка следа от враждебност и тя се усмихна, та дори се и поизчерви. На вратата стоеше не кой да е, ами Кам Спиро Фрост от клана Олдрейн, в когото тя се беше влюбила преди близо един месец, когато той стана свидетел на една нейна изява на пазара, където само се беше засмял и я беше изгледал дяволито. 
- Чух, че отиваш на Земята - каза той съвсем нормално, все едно някой ти казва "чух, че днеска ще вали". 

Тя го покани вътре и му предложи да седне, докато донесе чай и бисквитки. Еванджелините бяха известни с превъзходните си готварчески умения. 
- Е, какво те води наистина тук? - попита го тя, докато слагаше две чашки на масата и след това извика летящия поднос (направен от стопен и изкован Фейски Прашец) със сладките да дойде и да се сложи на масичката. Беше семейна ценност, която Ария много си обичаше (за разлика от баба й, която само се оплакваше от този вид вещи; били прекалено досадни и никога не слушали... жената просто не знаеше как да ги управлява и не щеше да си признае). 
- Да не би най-накрая да си осъзнал колко си безнадеждно влюбен в мен и не можеш да си представиш минута без мен, и си дошъл да ме убедиш да остана и да обжалвам за промяна на присъдата, за да мога да бъда с теб? ...Или пък просто ми искаш бисквитките? - тя присви подозрително очи при второто предположение. Ария беше добра в дърдоренето и дълги забавни изречения като тези й се удаваха. Даже не й мигна окото, докато ги казваше. Все пак трескаво очакваше той да потвърди за първия вариант. 

Кам Спиро Фрост се засмя. О, боже, този божествен смях!
- Ами, не точно... - Той отпи от чая, докато Ария го гледаше с любопитство. Когато на лицето му се появи задоволена усмивка, тя беше почти готова да се откаже от причината за идването му. - Всъщност съм тук, защото едно от врабчетата на клана ми се върна от Земята преди малко и носеше информация къде би могла да намериш вярващи. 
-  Сериозно?! - Ария почти си изплю чая в лицето му. - Помагаш ми с присъдата?
- Ами, помислих си, че ти дължах услуга след онзи път, когато се промъкнахме в едно барче и им откраднахме половината пиячка. 

Той се усмихна и Ария си спомни онази вечер преди известно време, когато на нея, Глен, Джиги, Софти и Клод им дойде най-ненормалната идея. Бяха убедили още пет-шест феи и се бяха забавлявали в продължение на пет дни. 

Проблемът беше, че някакви патрулиращи светулки им бяха хванали следата на петата вечер и Ариана-Аби и Джиги, най-ненормалните феи в околността, поеха цялата вина и бяха наказани с тежък обществено полезен труд за две седмици, в който трябваше да решат катерици, да им складират глупавите жълъди, да острят клюновете на няколко кълвача, да чистят разни изпражнения от домашните любимци на богатите феи и да помагат на разни пиксита с опаковането на Фейския Прашец, лова и разправиите с досадните гоблини. Освен това изпълняваха някоя и друга поръчка за един или друг високопоставен спрайт, а дори трябваше и да почистят едно поточе притежавано от три невероятни наяди, които Ария и Джиги никога нямаше да забравят. Последното нещо, което трябваше да правят е да изродят две келпита. 

Но колкото и досадни да бяха задачите, Ария и Джиги не си спомняха да са се забавлявали толкова с нещо сериозно. Тя поне не съжаляваше и грам, че са я обвинили и наказали. Кам се беше опитал да възрази и да ги измъкне, а те с Джиги му бяха шът!-нали да мълчи. 
- Още не мога да повярвам как успяхте да изчистите целия квартал навреме за фестивала. Но, така или иначе, ето ти това, което успях да взема от врабчето.

Той извади нещо като свитък от чантата си, пълна с какви ли не боклуци, и го подаде внимателно на Ария. Тя го огледа озадачено и след това го разгъна на масичката. Беше голям и стар, и миришеше странно (Ария го определи като странно заради гъделичкането по носа си). Очите й обаче се разшириха, когато осъзна какво имаше на свитъка. 
- Карта! - едвам не извика от изненада и още куп други емоции: неустоимото привличане към Кам, вълнение, че може да я хванат с карта, надъхана, че отново нарушава правилата, още-по голямото привличане към Кам, тоталното объркване за това как, по дяволите, се беше сдобил с картата и огромното учудване за съществуването й изобщо. - Как... Откъде, в името на Гащите на Пъзела, го взе това?!
- Стандартна фейска магия - каза той игриво и крилцата му трепнаха. Ария знаеше идеално, че това включва крадене, побой, състезание и вероятно тролската мафия и техните услуги... - Не се притеснявай, едни опитомени градински гномчета ми дължаха услуга. Тя е за теб. Просто, моля те свърши я тая работа по-бързо. 
- Ама ти май наистина искаш да се махам! - тя присви очи по него. 
- Не си и близко - каза той и се изправи. - Просто искам да се върнеш възможно най-скоро... (Ария искаше да се изстреля към звездите от щастие в този момент) ...иначе няма да мога да си пийна като хората (а сега искаше да се забие дълбоко в земята). Ти си единствената фея, която може да издържи с моите количества, пиянски-партнер!

С това той се ухили и затвори вратата след себе си, остявяйки Ария в шок и мъка. Тя усети как той отлита и се свлече отчаяно на диванчето си. Погледа й се спря на картата и тя я дръпна, за да я разгледа по-добре. Преди години бе слушала истории за нещата по картите, които бяха опасни и можеха да вкарат лоши идеи в главите на феите. 
- Я да видим за какво служиш - Ария огледа картата за надпис. - Европа? Каква ли страна е тя? А! Даже и ботуш си има!