Беше стар и имаше проблеми със сърцето. Всяка минута трябваше да умре. Знаех точно кога - след 43 секунди душата му щеше да застане точно до мен, а лекарите щяха да тичат към стаята, в отчаяни опити да го съживят.
Мъжа спеше спокойно. Нямаше никого около него.
Преди няколко години взех жена му и сега му се очертаваше самотна смърт, защото децата му бяха много далече. Някъде по света, нехаещи, заети със собствените си деца. Мисля, че наскоро посетих мъжа на едната му дъщеря - войник. Но това не правеше смъртта на този старец по-малко самотна. Вярно, спокойна и мирна, но самотна.
Усетих присъствието на косача зад себе си точно преди да пристъпя. Беше изряден - винаги точно навреме. Погледнах към него и видях празния му поглед, насочен към умиращия.
Застанах до леглото и поставих ръка на челото му. Машината до него изписука за последно преди да започне да издава онзи монотонен звук на правата зелена линия.
И тогава същия този мъж застана до косача. Вгледа се в тялото си и в лекарите и сестрите, които правеха безсмислени опити да накарат сърцето му да забие отново. Косача сложи ръка на рамото му.
Двамата се дисоциираха набързо и аз направих същото. Появих се на следващия смъртен одър от списъка. Въздъхнах. Монотонността щеше да ме убие.
Ха-ха! Да ме убие... Интересна мисъл, защото аз съм Смърт.
Няма коментари:
Публикуване на коментар